Емоциите на човек могат да бъдат толкова разрушителни. В момента картината пред очите ми се върти, крайниците ми бързо изстиват, а сърцето ми бие по гръдния ми кош с яростна сила. Болката в главата ми започва да пулсира, погледът се замъглява от сълзи и всичко заради собственото ми въображение и незнание.
Прочетох едно кратко изречение, което предизвика безкраен взрив от мисли и емоции. Гърлото ми пресъхна. Едва събирам мисълта си.
Трябва да бъда разумна. Емоцията ме убива...
Това изречение може да значи толкова много неща! Може и нищо да не означава. Аз знам това, което е важно, всичко друго искам да забравя! Но е толкова трудно.
О, Господи, защо така си усложнявам живота! Би могло да е толкова лесно... Ти ли все ме хвърляш в такива безумни ситуации, или съм аз самата, Господи? Май и двамата. Заедно работим.
Мразя проклетото си въображение и адския си мазохизъм! Защо сме такива идиотски същества - хората - не можем ли да живеем мирно и кротко? Винаги намираме как да си усложним живота; винаги има за какво да се хванем; никога нищо не е хубаво. Ние винаги искаме повече. Или пък друго. Сами бягаме от щастието си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар