Дух не се дава. Дух се печели -
с дела и сила на ума.
Когато ума и плътта се отлели,
душата остава - в общия кръг на духа.
Душа се създава. Малко по малко -
намира комфорт под плътта.
Когато плътта гние в земята дълбоко,
душа се дарява - на общия кръг на духа.
Душата е безкрайна. Душата протича -
през ум и очи, и сърце.
Когато те дълбоко в земята се стичат,
лети една тайна - духът е вече небе.
Не, не съм решила да се правя на мъдра. Не държа никой да се съгласява с написаното, нито искам то да се приема буквално. То не е даже мое - само си се написа. Така че, моля, не го нападайте, не се възмущавайте от него, а го оставете да си съществува. :)
ОтговорИзтриванеДая, аз съм съгласна с теб :)
ОтговорИзтриванеНе сте ли малко млада за такива разсъждения... Или светът съвсем се преобърнал с краката нагоре - младите си бият главите върху "вечни въпроси", а по улиците търчат старци, настървени за живот :)
ОтговорИзтриванеНе съдете за целия свят по писъмцата на една кривнала от всеобщата норма. Той си е все така правилно подреден. И никакви разсъждения няма да променят неговия ред. :)
ОтговорИзтриванеДухът е лъч.
ОтговорИзтриванеЛъчът е дух.
Душата - снопове лъчи.
Ала защо
сред светлина
душата често не личи?
Разбира се, че личи - за тези, които имат очи за нея :)
ОтговорИзтриванеБлазе ни на окъпаните в непрестанна светлина...
ОтговорИзтриванеАмин...