Пейо Яворов
…Но пак те любя аз. Любя те, защото
от тебе съм далеко — може би
тъй, както е далеко злото от доброто;
защото сме чадата може би
на две враждуващи съдби.
…Но пак те чакам аз. Чакам те, защото
обичам чудесата — може би
ще се досегнат с нас земята и небото:
защото и душата може би
без вяра нивга не скърби.
— И чакам влюбен аз: може би защото
пред радостите скръб ще избера,
до смъртен час за тебе да блуждай окото;
защото радостта ще избера —
от скръб за тебе да умра.
Тази публикация, Даяна, е много тъжна... :(
ОтговорИзтриванеСпоред мен има много позитивизъм в това стихотворение. Все пак лирическият герой вярва в чудеса и все пак избора му носи радост :)
ОтговорИзтриванеМога ли да си позволя да Ви посветя следващата си публикация? Тя не е тъжна, макар че е от същия цикъл на Яворов - Прозрения. Може би прозренията минават през етапи...
ОтговорИзтриванеМоже би така минават... Благодаря, доста по-ведро "прозрение" на Яворов... :)
ОтговорИзтриване