Истинско

Никой не знае как късно през нощта

обгръщаш с ласки трептящото ми тяло.

И никой не чува прошепнати слова,

галещи нежно голото ми рамо.

Никой не знае – когато заспят,

че бягаме с теб в тъмни гори

и потъваме в мрака – като че първи път

останали заедно, останали сами.

И никой не вижда как грижливо обхождаме

с целувки от нежност и сладка забрана

всяко кътче от тялото на другия.

А чертите ни се сливат и вече не двама,

а само един се движи тихо в мрака.

Не знаят. И нека да бъде грехота,

и нека, да бъде безумие.

Довечера пак, когато заспят,

тихо и кротко там ще те чакам.