* * *

Сънувах.
За миг ми се мярна странник далечен
с лице изтъкано
от меката шума на есенен ден.
За миг - а мигът беше вечен
и очите му взряни
във моя тих свян, те гледаха мен.

Зима бе.
Сняг и лед бяха скрили голата черна земя.
Студ беше плъзнал,
сковал бе телата, ума замъглил.
И той - същи зимен мираж в мойта зимна мечта,
бялата пустош обгърнал
и с топла нежност студа заличил.