събота, 27 февруари 2010 г.
Мечта
Нищо не може да се сравни с целувките му. Никой не целува така нежно като него. Каквото и да прави, то винаги е правилно и винаги е най-доброто. Единствен той може да ме накара да се чувствам в пълна безопастност само с една милувка. Когато ме гали по лицето, той изглежда сякаш докосва най-ценното нещо на света. А когато целува очите, бузите, шията ми, той сякаш лекува рани с устните си. Няма по-нежни целувки от неговите. Неговата ласка е единственото, което може да ме стопли в студена зимна вечер. Неговото тяло е единственото, което може да ме предпази от невиждани бедствия. И само в прегръдките му се чувствам на мястото си. Само когато той ме гледа, се чувствам обичана. Само него искам да виждам... и той да ме вижда... вечно... завинаги.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Трудно може да се каже дали този плод на въображението - мечтата, успокоява нямащия, или отнема всичко на имащия. Защото една мечта може да дари нямащия с любовта и светлината, от които се нуждае, но може и да лиши имащия от способността да обича каквото и да е, различно от нея самата. Мечтата, без спор, се ражда от стремежа към нещо нереално, към нещо недостижимо и невъзможно. Ако е много силна, тя може да превърне нереалното в реалност, може да налее душата му във форма. Но какво става, когато мечтаем за най-реалното нещо в света? Когато милеем за нещо имано и загубено? Нищо не се променя. Отново, ако е много силна, мечтата обърква представата за дух и материя - най-реалното става нереално, невъзможно, недостижимо. И така тази блудница ни оплита в своя омагьосан кръг, където изглежда любовта е невъзможна, където никога не може да се намери границата между илюзия и реалност, където е непосилно да се определи кое ще стопли ръката ни, когато го докоснем, и кое ще се изпари от погледа ни в момента, в който посегнем към него.
ОтговорИзтриванеНо аз все пак си мисля, че вината не е на мечтата. Мисля си, че проблемът е в самото съществуване на плътта - материята не може да обича, тя е просто един неодушевен предмет. А само духът може да обича и нищо, което плътта желае, не е любов, а илюзия.
Така че мечтата не ни отнема нищо, от което се нуждаем. Напротив, тя ни приближава до духовното, тоест, ни дава най-големия дар, който можем да си представим... в мечтите си...