Българийо, толкова са те плюли пред мен, че вече само като се отвори приказка за теб, ми иде да избягам. И толкова съм те бранила, Българийо, от обидни думи на чужди и на свои, че сега само да изрекат името ти и вадя меча от ножницата. Да знаеш, така ме е яд на онези, които обръщат езика си срещу теб и бълват злоба и ненавист. Но и на теб се ядосвам, майко моя. Яд ме е, че дори не се опитваш да ги накараш да млъкнат поне за малко. Сякаш даже не ги чуваш или просто това се опитваш да направиш. Като че ли не се интересуваш какво говорят за теб, че повечето са твои деца, че се срамуват от теб и гледат на теб като на най-големия си враг. Не ти пука, че един по един ти обръщат гръб и те оставят сама със старите ти кокали. Че те правят все по-невъзможна за живеене. Не ти пука, че искам да живея в твоята земя, че искам да уча и работя за теб, да давам на теб. За какво ти е да се интересуваш? И за какво да ми предлагаш нещо, да ми помагаш някак… И какъв е този мой късмет? Някакви си там решили да се правят на пичове точно преди да се родя и те разграбили, и те разкъсали, и ти ебали майката, Българийо, за да ходиш сега като клошар по улиците. А аз да се чудя къде да се дяна. И не стига, че на нищо не приличаш, ами и си ми заседнала в гърлото, земя проклета, и не мога да те преглътна. Какъвто и залък да сложа в устата си, все до теб ще опра. И все ще ме давиш, мръснице. Все ще ми напомняш, че те има. И че те искам. Отрова си ти и проклятие за този, който се е родил българин. Ти караш тези, които силно те обичат, също толкова да те мразят. Не си лесна, Българийо, никак не си лесна. Кажи ми, какво да те правя? Егоист с егоистите си ти, Българийо… Използвач с използвачите… Какво да те правя?
Знаеш, че не ми пука за мен, каквото и да говоря. Аз просто минавам и си заминавам. Сама по себе си нищо не знача. И не искам от теб да се грижиш специално за мен, нелогично е… Но ме е яд. Просто ме е яд.
Позабравихме някои неща... Просто изтърпнахме, като ръка, върху която някой е спал... Няма финансова криза, няма чалга, няма простотия... Има криза на идентичността... Всеки човек си задава въпроса "Кой съм аз?" Трябваше да си зададем този въпрос... Иначе сме обикновенни говнари и дупелизци... Есето ти е страхотно :)
ОтговорИзтриванеВпрочем, в тази връзка, ще издам и една малка хитрост, за която болшинството от българите не се сещат... Най-скъпата стока е: "Аз съм това, което съм"... Това е най-чиста и ползотворна любов към себе си :))))
ОтговорИзтриванеНе мога да не се съглася с теб. Но ще се въздържа от отговор, за да не заприличам на една от многото, които така обичат да говорят, без да казват нищо. Мисля, че ти каза много ясно точно каквото трябваше. :))
ОтговорИзтриване