Нещо, което написах преди година и не споделих

Не помня дали някой някога ми каза, или аз някога някъде прочетох, че любовта ще се заражда отново, че никой няма да страда вечно, нито ще обича вечно. Не помня дали от някого чух, или пък сама написах, че чувствата не спират да се променят, че днес те обичам не както вчера, а утре ще те обичам малко по-различно от днес. Струва ми се някак позната мисълта, че в повечето случаи нещата се развиват не спрямо очакванията или желанията ни, че мнението на този, който определя живота често не съвпада с нашето. Май не беше моя. Или може би стана моя?

И какво сега, оказа се, че не е нужно партньорът да е сродна душа, нито сродната душа да е партньор. Оказа се, че и най-силната любов може да бъде победена - или не, не победена, а да не се развие според плановете ни - не по класическия начин. Оказа се, че една връзка не се нуждае толкова от чистота и искреност на чувствата - и на тяхното показване - а по-скоро от разумност в действията. И от мъничко късмет, да не кажа много. Сега разбирам, че чудото е мимолетно. То е като една падаща звезда - едва уловимо, и едва ли оставя спомен за това какво в действителност е било, по-скоро за това като какво ние сме го видели. Разбирам, че човек, който споделя твоята чувственост и най-тайните ти сънища - или пък ги е поделил с теб в даден момент, не е задължително твоят партньор. Знам, че ако сега дойде той и ми заговори за вселенски истини, събуди в мен божествени чувства и ми предложи мечтан, сюрреален свят, аз няма да оставя него, който е моят партньор.

А може би сродната душа не е задължително душа близнак - някой, който да чувства, както чувстваш ти, и който да мисли, както мислиш ти, и който да действа, както действаш ти. Може да е напълно различен от теб. Може би е там, за да те допълни: когато си неразумна, да те опомни; когато си отпаднала, да те подигне, а не да пада с теб. Може би затова е половинка - защото е различен и попълва твоите пропуски, както ти запълваш неговите. Може би затова го обичаш...

Понякога се случва така, че дори и силно да обичаш, разбираш, че "не било писано". Но все нещо се е случило. Все нещо сте постигнали. Твоите стремежи може и да са били различни, но кой би могъл да прозре Божия план? Той рядко съвпада с нашия. И все пак, колкото и време да ти отнеме, разбираш смисъла му, рано или късно. Или поне така си мислиш...

Някой някога изпя, че ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш, идваш при нас.