Из дневници...

20.07.2010г. - през нощта

Отново е късно вечер и мислите ми не ми дават да заспя. И отново в такава късна вечер безцелно запълвам страниците на този тефтер. Нещо, което леля ми каза, остави нощта ми безсънна. Тя е 46 годишна жена, която води много скромен живот като медицинска сестра и майка на две дъщери в един малък провинциален град. Има много финансови затруднения, работи на две места и изплаща дълговете на мъжа си. Трудно изкарва до края на месеца и понякога опира до финансовата помощ на по-голямата си дъщеря, която живее в чужбина и се справя по-добре от тях тук. Днес я попитах не е ли щастлива, не е ли доволна от живота, особено сега, когато и трите й момичета са при нея (а казах трите, понеже чувствам сестрите на майка ми като свои родни майки, а децата им - като свои братя и сестри). Тя отговори, че щеше да бъде щастлива и щеше да забрави проблемите си ако имаше до себе си още някой, който да е толкова добър, колкото момичетата й. Тогава нищо повече нямаше да й е нужно и животът нямаше да съумее да я събори. Думите й заседнаха в гърлото ми като голям и недобре смлян от младото ми съзнание залък. И успяха истински да навлязат в мен едва след ужасно грозния скандал, който стана на вечеря. Не искам да разказвам подробно за него. Струва ми се обидно и нечестно спрямо леля да го правя. Ще кажа само, че видях колко груб, арогантен и циничен може да бъде един мъж. Как може да обижда, да наранява, да тъпче и заплашва, дори и да посяга на физически по-слаби от него същества, които са и единственото му останало семейство. Разбрах истински стойността на подкрепата, която дава или би могъл да дава любимият човек. И някак си блуждаещите ми мисли и представи за отношенията между двама души добиха плашещо реален смисъл. Случката от тази вечер изкрещя право в лицето ми колко важно е да имаш човек до себе си. Но не какъв да е, а правилният човек, единственият за теб.

Преглътнах с облекчение и смлях в съзнанието си смисъла на казанато от леля ми. В този живот нищо не е важно, освен да обичаш. Всичко друго правиш, за да обичаш. И нищо вече не може да ме спре да обичам. Нищо няма силата да ме отклони от пътя, който съм избрала. И дори във всичко друго да греша, поне ще знам, че в любовта си съм права и съм дала всичко от себе си.