Изправена пред Смисъла, стоя,
непоклатима, горда и уверена в себе си.
Наричам го с фалшиви имена,
търся в него скрити, грозни белези.
Гледам го - и той е неподвижен.
Тихо се усмихва - подиграва ли се с мен?
Изглежда ни най-малко е загрижен
за това, че аз го мразя. Той мрази ли ме - мен?
Навярно той ме мрази, щом се кри от мен,
щом ме лъга и ме мами,
и показва ми безброй лица,
а сега ми се явява тъй основно пременен.
А до него, срамежлива,
изпънала си снежно-бялата снага,
голата Истина се свива
тихо, с наведена глава.
Тя винаги е гола тъй пред мен стояла,
но мислено съм я обличала в дрехи разноцветни.
И сега, като я гледам, как я бих познала,
щом дрехи не покриват тялото й грешно?
Подигни се, блуднице, нека да те видя,
нека да си грозна,абсолютно непозната,
но истинска да си. Вдигни главата
и нека аз на смелостта да ти завидя.
Измамихте ме вие -
Истина и Смисъл ти жесток.
Тя търси само как да се покрие,
ти мълча пред жалния ми зов.
Следвахте ме по петите,
но с измамни дрехи и лица
и аз повярвах на лъжите.
Коварни демони-деца!
Изправена пред вас, стоя,
излъгана и глупава, и сляпа.
И аз за вас съм съвършено непозната.
Прощавайте, какви са Ваште имена?
Няма коментари:
Публикуване на коментар