Другата

Една съм денем, друга – нощем.
Коя съм аз? Не знам, не питам.
Но знам – и двете горят за тебе още,
и двете търсят, и двете скитат.

Едната със усмивка на уста
си спомня и мечтае.
Другата, прегърнала нощта
теб проклина и ридае.

Едната казва, че й даваш сили,
че живее, за да те прегърне пак.
Другата през сълзи стене „О, любими!”
и потъва в мрак..

В мрака търси обичта ти,
в мрака гасне в самота,
там погубва младостта си,
там умира Другата.

Потърси я, намери я в мрака, о, любими!
Намери я, тя издъхва в този час.
И спаси я, обикни я, другата, любими!
Другата, а всъщност аз.