Дъх

Крещях, не спирах – без глас останах.
Ревях, оплаквах – без сълзи останах.
Търчах, лутах се – без сили останах.
Въртях се, будех се – без сън останах.

Аз знам, сърцето ми крещи без спир.
Аз знам - душата ми стене,
всичко в мен страда...
без дъх останах.

Ах, да можех този дъх да спра,
да спра да поемам
всичко мръсно, тежко, лошо от живота.
Да можех само да го спра и с него
да спра кошмарите безкрайни…
Ах, запази ти свойте тайни,
дъх морен,
дъх сух,
дъх покварен
и глух!
За себе си пази вината
за загубата на красотата
и за всичките онез беди,
които причини!

Кой е казал, че от тебе имам нужда,
че искам всеки ден да ме гориш,
че искам радостта да ми е чужда?
Кой ти дава правото да ме мориш?

Нима си мислиш, че с твоите беди, страдания
спасяваш живота ми нищожен?
Да спра да дишам имам аз желание.
Изборът дали е възможен?

. . .

Ах, махни се,
остави ме,
Замълчи!
Мирисът ти ме побърква
и от мен отмъква
всичко, за което съм мечтала,
всичко, което съм желала.

Къде си ти спасение обещано?
Къде е светлината…

Ах…

Дъхът отново се промъкна в мен,
изпълни дробовете ми,
кръвта ми,
мозъка, ума ми,
сърцето ми,
душата ми…

Обзе ме,
превзе ме.
И си отиде.

Ограби ме,
поквари ме.
И си отиде

Наказа ме
. . .
И си отиде.

. . .

И ние все пак живеем.
И за какво копнеем?
Да тровим душите си с тази отрова,
да бягаме гонени от тази прокоба.

Животът спасява ли ни,
или ни убива?
Смъртта убива ли ни,
или ни спасява?

. . .

То бяга,
ние бягаме.

То спира,
ние спираме.

То ни преследва,
ние го преследваме.

То диша,
ние дишаме.

То умира.
И ние умираме.

Единствен след нас остава
последният ни дъх измъчен.
Той пази болка, радост, страдание,
мечти, хвалби, състрадание
злоба, прокоба, изтезание…

. . .

Ах, той отново се промъкна в мен,
за да ме трови,
да ме спаси.
Носи надежда
и болка от загубена надежда,
и сляпа вяра за оназ надежда.

Ах, аз имам в мене таз отрова сладка.
Тя ме изгаря
и потушава пламъците.
Тя ме ранява
и лекува раните…

Свикнах да ме боли,
свикнах и ти
да ме раняваш
и спасяваш.

. . .

Болката е моето желание,
болката е моята мечта,
болката е моето призвание,
болката е моята съдба.