Искаш ти да ти разкажа
за новото ми „аз” след време.
Дали охолен свой живота ще покажа,
или ще видиш мойто тежко бреме?
Искаш ти да разбереш
как представям си онуй „тогава”.
Но кажи дали ще можеш истината да съзреш –
ще повярваш ли ако ти кажа,че тогава
ще се пека във ада на жарава?
Или мислиш си – „Това е невъзможно?
Момичето, тъй младо,
какво би то извършило греховно,
че мястото му да е в ада?”
Мисля си, че в моето рождение
сам, Дяволът, намесил се е.
И в мене злоба, ненавист, отчуждение
към хората замесил е.
Не наказват ли в оня страшния съд
тез, които корените си отричат?
И там в ада душите им да мрът
за дето в „грешни” идеали те се вричат?
Не е ли така, Човеко,
ти, който питаш как се виждам?
Виждам се изгубена и търсеща пътека,
бягаща от свят, който ненавиждам,
търсеща същност далеч от човешката –
себичен, алчен, грозен лик;
Ще следвам своя път слепешката,
без да се съмнявам в него и за миг.
Ще свърша тоз път като личност,
като един съвсем нов вид,
а не като човек, християнин или в безличност.
Ще бъда таз, която вярва в своя мит.
Ще попитате: „Защо не като християнка,
нима отрича своето кръщение?
Всичко ли отрича тази хулиганка?
Какво е туй безумие?”
О, Господи, прости ми ако можеш
за думите изречени,
но не можеш с твойта сляпа вяра да ми се наложиш,
макар делата ти да са почетени.
От къде да зная, Господи,
дали не си измислица човешка,
дали не лъжат ме пак те, Господи?
Ако не – прости ти мойта грешка..
А ако те има,
ако истина за тебе те говорят,
тогаз защо се провали ти пак, кажи ми?!
Защо даде разум на човека?
Защо му показа,
че има благодати
повече от другите твои творения?
И защо не изказа
недоволствие, когато
започна да прави в природата изменения?
Затова те отричам,
безделни Господи,
и тез думи съзнателно изричам –
край на постите!
Доволен ли остана,
ти, който зададе ми в началото въпроса?
Разбра ли мойта драма?
Или и ти като човека ще ме оставиш да крача сама и боса?
Боса, защото с това стихотворение
аз премахнах своята обвивка.
Сама, защото с това заключение
разбрах, че няма кой да слезе на моята спирка.
за новото ми „аз” след време.
Дали охолен свой живота ще покажа,
или ще видиш мойто тежко бреме?
Искаш ти да разбереш
как представям си онуй „тогава”.
Но кажи дали ще можеш истината да съзреш –
ще повярваш ли ако ти кажа,че тогава
ще се пека във ада на жарава?
Или мислиш си – „Това е невъзможно?
Момичето, тъй младо,
какво би то извършило греховно,
че мястото му да е в ада?”
Мисля си, че в моето рождение
сам, Дяволът, намесил се е.
И в мене злоба, ненавист, отчуждение
към хората замесил е.
Не наказват ли в оня страшния съд
тез, които корените си отричат?
И там в ада душите им да мрът
за дето в „грешни” идеали те се вричат?
Не е ли така, Човеко,
ти, който питаш как се виждам?
Виждам се изгубена и търсеща пътека,
бягаща от свят, който ненавиждам,
търсеща същност далеч от човешката –
себичен, алчен, грозен лик;
Ще следвам своя път слепешката,
без да се съмнявам в него и за миг.
Ще свърша тоз път като личност,
като един съвсем нов вид,
а не като човек, християнин или в безличност.
Ще бъда таз, която вярва в своя мит.
Ще попитате: „Защо не като християнка,
нима отрича своето кръщение?
Всичко ли отрича тази хулиганка?
Какво е туй безумие?”
О, Господи, прости ми ако можеш
за думите изречени,
но не можеш с твойта сляпа вяра да ми се наложиш,
макар делата ти да са почетени.
От къде да зная, Господи,
дали не си измислица човешка,
дали не лъжат ме пак те, Господи?
Ако не – прости ти мойта грешка..
А ако те има,
ако истина за тебе те говорят,
тогаз защо се провали ти пак, кажи ми?!
Защо даде разум на човека?
Защо му показа,
че има благодати
повече от другите твои творения?
И защо не изказа
недоволствие, когато
започна да прави в природата изменения?
Затова те отричам,
безделни Господи,
и тез думи съзнателно изричам –
край на постите!
Доволен ли остана,
ти, който зададе ми в началото въпроса?
Разбра ли мойта драма?
Или и ти като човека ще ме оставиш да крача сама и боса?
Боса, защото с това стихотворение
аз премахнах своята обвивка.
Сама, защото с това заключение
разбрах, че няма кой да слезе на моята спирка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар