Морето

Има някъде на плажа
едно сърце, в пясъка издълбано.
Нарисувах го, за да покажа
на морето, че то е изиграно.

Не може то да те обича,
не може слънцето в очите ти да види,
не може редом с теб да тича
по начупените груби миди.

Иска му се, но не може
да има онова, което с теб градим.
А можем ний без дума бoжиа
с тебе просто да си помълчим.

Защото ние сме отвъд онез закони,
които и движението на морето определят.
Ние сме просто двама влюбени, за бога,
които тишината си споделят.

Но не искаше морето да ме слуша -
то знаеше си свойте правила
и заливаше брега с вълна след вълна,
а сърцето ми не бе на суша.

С вода и сол, и малко пяна
изтри ми го морето.
И пясъка клатушкаше като пиянo,
разхвърляше навсякъде прашинките ми от сърцето.

Отне те от мен, любими мой, морето.
Отне те и нещо в мен загина.
Отне те, разби ми сърцето
на хиляди песъчинки, любими.