Дай да седнем тука един до друг, да седнем и да забиваме ножове в гръдта на другия. Острие след острие пробожда човешката плът. Пир! Нека празнуваме! Като варвари колим и изпиваме кръвта си всеки миг. Сред прогнили трупове газим умиращи, защото полу-мъртви се родихме и цял живот полу-мъртви убиваме докато кръвта ни не изтече. А очите си първи избодохме, за да сме слепи слепци нещастни.
Мъка и болка, и мъка, и болка. И от толкова болка даже болка не чувстваме. И от толкова гняв даже гняв не изпитваме. И падаме мъртви в краката на полу-мъртвите, и ги спъваме по пътя им към смъртта, за да ги боли, за да се мъчат.
Злоба ли? Не. Безумие.
Гнием отвътре малко по малко и когато останем напълно кухи, крехките ни черупки се разпадат на прах.
Сами се убиваме, хора, сами.
Нека
Дай да седнем тука един до друг, да седнем и да забиваме ножове в гръдта на другия.
Ето, аз подложих своите гърди. Чакам! Да видим колко съм готова да понеса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар