Една завеса, нежно полюлявана от тих ветрец, отделя това, което виждаме, от онова, което е отвъд. Онова невинно, крехко, ранимо. Една тънка граница разделя това, което можем да видим, знаем и научим, от онова, което се крие дълбоко в безкрайността. Но тази крехка завеса не може да бъде разкъсана дори от най-могъщата сила… поне не все още… Това, което се намира зад нея, отвъд това, което виждат очите ни, то не бива да бъде разгадано. То е всичко, което човешкото съзнание не може да разбере – човекът все още не е дорасъл, за да осъзнае това, което се намира зад нежната завеса, онова отвъд…