Ще сме двама, в къща стара
и светът ще е притихнал.
Ти ще свириш тихо на китара,
аз ще слушам тихо. И обикнал
вече моето мълчание,
ще говориш само с песен.
Аз ще сещам твоето дихание.
Като късен бриз във късна есен
песента ти ще ме гали.
Като нежен допир в сън отнесен,
като глъхнещи китари...