Преди ден, докато бързах да премина през безкрайните тунели на метрото, дочух как в стените се удря гласа на хармоника. Тя свиреше мелодията на тази толкова обичана от мен песен. Веднага опипах джобовете си за скрити дори от мен самата монети. Но малкото, които намерих и които издрънчаха в шапката на музиканта пред мен, не стигнаха, за да му покажа благодарността си, затова че ме накара отново да си спомня. Не, че бях забравила... Не, че бих могла да забравя...
Ето я - "Твоята песен"...
http://www.youtube.com/watch?v=mTa8U0Wa0q8&a=1pd3_Q7eZBM&playnext_from=ML
Няма коментари:
Публикуване на коментар