Истинското вино никога не вкисва. То променя вкуса си. Тръпчивостта, която оставя след себе си. Опиянението, до което води. Истинското вино не напива. Не заблуждава. Не придава илюзорна веселост. Истинското вино носи истина.
...
Театърът не е шоу. И никое представление не е театър, когато публиката се тъпче с чипс и сладолед и се налива с бира. Не можеш да даваш без да има кой да вземе. Театърът е чудо, в което е намесено отдване, приемане и светлина. Театърът е истински, когато никой не посмее да го коментира.
...
Физиката винаги ми е била чужда. Нека ме прощават всички учени, но ми се струва твърде проста. Няма тайна. Всичко може да се обясни. Всичко има причина. А ако нещо няма смисъл, то просто се отхвърля. Не вярвам, че всичко е математика. Би било толкова строго, толкова праволинейно. Не бих живяла в такъв свят. А фактът, че живея, не значи ли, че не всичко е математика? Пак успях да видя кривите усмивки по лицата на учените...
...
Металът се огъва под натикса на топлината. Когато нещо е пластично, то удържа на натиск. Променя формата си, приспособява се. Пластичното се поддава на модулации. Помня, че веднъж се опитах да убедя един човек, че жените, като по-фини и дребни същества, са и по-пластични от мъжете и по-лесно се плъзгат през мрежите на живота. Една глупава в сравнението си мисъл, но може би не толкова невярна в твърдението си. Жените са пластични. Чудя се дали някога ще се изкривя така, че да забравя да обичам...
...
Говори ми за пътя! Всичко ни било писано. Навсякъде имало знаци. Трябвало да следваме пътя... Пръстта е рохка и суха, трошлива и твърда. Мирише на пек и на борови иглички. Пътят се променя.
...
Истинското вино не опива. Истинският дух не остарява. Само листата на дърветата променят цвета си и се отбрулват. Само листата на дърветата жълтеят и падат. Това, че клоните променят облика си, значи ли, че дървото вече не е същото?
...
Такава тишина обичам. Каквато може да се сцепи с остър лист хартия. Тогава всеки шепот става вик. А миглите ми шепнат, докато се трият една о друга. Кожата ми е студена.
...
Докоснах те. Прости, докоснах те. Пред мене се яви ледена скулптура. Толкова изящна! Пред релефа на това лице всяко друго беше плоско, равно. Не се сдържах. Докоснах те. Но беше ледена скулптура, а кожата ми - топла. Повече не отделих ръката си - не можех.
...
Часовникът не спря да отброява. Толкова фалшив живот живеем! Нима е само монотонно "тик"? Мелодия си няма даже...
...
Отново запали цигара. Сподели тази с мен. Веднъж ми каза, че цигарата дава на човека негов собствен миг. Знаеш ли, истинската цигара не отделя. Тя сближава. Сподели една с мен.
...
Превърнах те в сън. В мечта. Така ти никога не би се променил и никога не ще да ме разлюбиш. Намирам те, когато те поискам. Но защо все по-често те поисквам? Нима не стига ми животът, младостта? ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар