Ах, да знаеш как жалея,
как оплаквам твоя гроб!
С очи на рохката земя, ридая,
жива те погребаха, Любов!
Ах, прости, не те опазих,
не те изтръгнаха от мене,
а даром те на злото дадох,
очаквайки, че то е променено.
Ах, хора, хора, насилиха те те тогава
и хвърляха по тебе думи кални.
Кълна се в теб, намразила ги бих веднага
ако, Любов, не бях ти толкоз вярна.
Ах, Любов, прости им, те не знаят,
че ти за тях си щастие и нищо друго.
В безсилието си търсят в тебе края,
в безверието вярват, че ще ги погубиш.
Хора, не понасят твойта светлина -
това велико е за тях страдание.
Любов, на гроба ти оплаквам те сама.
Любов, за мене бе едничко упование.
Няма коментари:
Публикуване на коментар