Непознатите очи

На един мираж

Самотно ми е, толкова самотно.
Гласът, събудил моята прашасала усмивка,
пълни ми сега със сол очите.
Самотно ми е, толкова самотно.
Аз зная, тази нощна приказка
не ще изгрее в блясъка на дните.

И тъжно ми е, толкова е тъжно.
Непознатите очи, които ме даряват
с грижата на други чифт очи...
Да, тъжно ми е, толкова е тъжно.
Сякаш те отдавна ме познават,
сякаш носят в мрака слънчеви лъчи.

Но спокойна съм и някак съм щастлива.
Едни очи във мрака са видяли,
че аз все още мога да обичам.
Спокойна, че съм себе си открила.
Едни очи в безброя мен съзряли.
Едни очи ме гледат и ме мислят тихо...