Нека да вярвам, дори и да се лъжа.
Нека да ме водят смели мечти.
Не искам духа си за земята да вържа,
искам да бродя, самотна дори.

Защо ми е пътят, щом има небе?
Защо ми е да следвам отъпкани пътеки?
Духът ми затова е по-лек от перце -
да се води по вятъра, свободен навеки.

Излъжи ме да вярвам, да следвам гласа ти,
понеси ме нагоре, при теб ме вземи.
Помилвай ме нежно, прости за греха ми,
дари ме с обич, Господи, прости...