вторник, 16 март 2010 г.

Гост

Кой си ти, пред прага ми застанал?
Какво ли търсиш в този късен час?
Прогониха те и си сам останал,
и искаш да се приютиш у нас?

Разбирам, чувала съм, че жените
през нощта ключа превъртат
и на окъснелите мъже вратите
не отварят щом навън замръкнат.

Тогава вие идвате при мен -
за да има над главата покрив, а под нея - мека гръд.
За нощта в дома ми подслонен -
топла нощ, прегръдки, след този дълъг, дълъг път.

Ще те приема, страннико, и теб -
навън, в студа, да не изстинеш.
Ще те приема, макар да знам -
на сутринта ще си заминеш.

2 коментара: