Все пак...

И все пак само вярата остава на човека,
и все пак всичко друго е без смисъл.
И все пак аз не искам да ви преча,
и все пак ще вярвам, че има надежда.
И все пак живея, въпреки всичко,
и все пак аз вярвам, вярвам във Бога,
и все пак крепя се, тъй, на магия,
и все пак да падна не мога, не мога.
И все пак обичам, обичам живота.
и все пак аз търся на сляпо утеха.
И все пак човекът е мъничък, нищо,
нищо не може да каже човекът.
Все пак се моля насреща да видя,
все пак, една сродна душа.
И все пак съм сляпа, пред себе опипвам
и - все пак не виждам - събарям и чупя.
И все пак протягам безплътни ръце,
все пак с надежда, с надежда и вяра.
И все пак привиждам нежно лице,
и все пак посягам, макар да не трябва.
Все пак невидима сила докосва дланта
и пак усмирява стремежа присъщи,
със светлина я дарява и проговаря:
"Търпение, мила, търпение, дъще."

И все пак - нищо насреща,
нищо за моите, все пак, слепи очи.
Все пак само вярата остава на човека.
И все пак се усмихвам. И все пак боли.


. . .