Пенчо Славейков

- 21 -

На гроба ми изникна щат цветя –
това са мойте песни недопети.

А между тях изникна ще и тя –
от хубави най-хубавото цвете…

Най-хубавото цвете не възпях!
С вълшебен дъх душа ми възхитена

то упои… и в нея с трепет плах
увяхна мойта песен неродена!

- 22 -

Вървиме ний самотни на светът,
звезди световни, всяка своя път;
един за други в тайна желба креем,
един за друг – и отчуждени греем:

ти с дивното вълшебство на плътта,
аз с висший бяс душевен – гордостта.
Светът ни гледа в нямо изумлене –
и се чужди от тебе и от мене.

И ний вървим самотни на светът.
Дано не се присрещнем някой път!
Съединени, ний ще угаснеем…
За нас самотност трябва – за да греем.