Христо Фотев
Тибалт ще трябва да умре - защото
е страшната ръка на Капулети...
Не искам да повярвам, че живота
и любовта са врагове заклети!
Не искам! И какво, че наранени
са нашите души от много болка! -
Аз ще ти кажа - ние сме родени
да помириме любовта с живота!
...
Ний влизаме по-тихи от луната.
На пръсти в коридорите вървиме
и тежката вода на тишината
е пълна със вкуса на твойто име
и мойто име... Ний сме много бледи!
И много тихи - малка е Верона!
Известно е на близки и съседи,
че нашата любов е "незаконна"!
...
И толкова си в мене - че се плаша
и искам да изчезна! Да се скрия!
Но ти си цяла в стъклената чаша
на мойте часове... И аз те пия!
Във въздуха си, в градските дървета!
В тромпета на казиното -
по-стройна
от бронзовите звуци на тромпета -
ти цяла си в нощта ми неспокойна!
...
Ах, колко дълго, дълго сме живяли
на сцената в различните спектакли!
Кога луминесцентните кристали
заместиха маслинените факли?
И ти - красива в техните сияния -
дойде при мене като от безкрая!
За щастие ли, или за страдания -
не зная!
Няма коментари:
Публикуване на коментар