И хората не спират да бягат...

- Защо не си останеш в Лондон? Хората с години се чудят как да избягат, а ти искаш оттам да дойдеш тук. ...По-добре си стой в Англия и никога не се връщай. ...Не ми се прави на патриот. ...България никога няма да се оправи. Двайсет години тъпчем на едно място и нищо не се е променило. Няма и да се промени. ...Радва ме младежкият ти ентусиазъм, но в момента от цяла Европа тук е най-зле. ...Казвам ти, хората са виновни. ... Това българите сме нещо страшно! ...Не сме народ, не сме народ, а мърша... Затова е зле държавата, защото народът е нисш духом. ...Затова сме бедни и мизеруваме. И така ще бъде, защото българите не заслужават спасение. ... Признай, че е така и спри да си проваляш живота. . . .

- Турците хванали воеводата на четата - Горан, и тръгнали да го бесят. Събрал се народът - да е имало около хиляда българи и само десетина турци. Един смелчага от четата викнал с все сила:„Братя, ние сме много, а турците малко. Нека да спасим войводата!" А тълпата се отдръпнала от човека, както калта се отдръпва от камъка или както се бяга от чумав. Не разбрали, че това е за тяхно добро. Турчинът посякъл смелчагата през главата и обесил Горан, но посеченият оживял. Имал брат - монах. Монахът му казал: „Пипни си главата и признай, че народът е кал. И стой в манастира." А братът отвърнал: „Човекът е направен от кал. И Горан някога беше сред ония люде. Нима няма да дойде ден, когато всички ще станат горановци?” Монахът му казал: „Безумецо!” Другият: „Беглецо!”
Двеста години след това България била вече свободна. Противно на очакванията, народът узрял за свобода и такива същи безумци се преборили за нея. Защото свободата се изстрадва, свободата се изпросва, но не от бегълци. От безумци. И вие може да ми казвате, че хората са кал, че никога няма да се оправят. Но аз отказвам да бъда бегълка. Аз ще се заровя в тази кал до шията и ще започна малко по малко да я чистя. И един ден, било то след двеста години, всички ще станем горановци. Когато всички сме тънали в кал, от калта ще се подигнем. Ние сме българи. Това е нашият кръст и трябва да го носим, а не да го хвърляме по земята. Защото захвърлен, той става на гроб.
Не мога да не се върна. Не мога да забравя милионите, дали живота си за България. Никой не бива да забравя. И никой не трябва да спира да дава.