събота, 29 май 2010 г.

Романтика по лондонските улици

Някой чувал ли е дъжд да вали под джазов ритъм? Бавно, монотонно, нежно. В никакъв случай хаотично. Никога не е топъл, но ми носи топлина. Прозрачните капки докосват клавишите на циментовото пиано. Незабележимо подхванали тихата мелодия. Стъпките ми отекват и се удрят в сградите наоколо като барабанни палки. Вятърът свири на струните на дърветата. Контрабас. Черните таксита профучават, пръскайки вода от пътя, станал на река. Китара се присъедини към нашия импровизиран бенд. Мрачно-синьото небе допълва моята удърна композиция. Дъждът се засилва, готов за импровизация. Трябваше да го чуете! Най-изкусният пианист. Няколко клаксона се включват като група саксофони. Зелена светлина. И заглъхват. А някъде долу, в просмукалите тонове влага подземия на метрото, самотен тромпетист с памучно бомбе пред себе си, на чието дъно тъмнеят изгубилите блясъка си жълти стотинки, свири соло. Дъждът му приглася. Бавно, монотонно, нежно. В никакъв случай хаотично.

И нашата песен продължи векове. За да храни бедните души на лондончани...

4 коментара:

  1. Меланхолията продължава да пребивава във вашите изображения, г-це Атанасова... Не бих казал, че е неприятно за четене :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Явно меланхолията ми е в кръвта, г-н Христозов :) Не мога да скрия, че много ме радва това, че тези съвсем не екзистенциални редове са Ви приятни (или поне не са неприятни :)) ) Явно има за кого да запълвам страниците на този иначе безсмислен сайт :))

    ОтговорИзтриване
  3. Даяна много хубав текст! Малко джаз дъжд по парижките улици... http://www.youtube.com/watch?v=ix88VUo7Fyk
    Поздрави,
    Ралица

    ОтговорИзтриване
  4. Много благодаря, Рали :) Впрочем, песента към текста я знам благодарение на теб и прекрасната ти публикация за Ласа. Благодаря!

    ОтговорИзтриване